Два дни преди Contrada dell’Etna – главната за сезона дегустация на вина от района около Етна – се срещаме с Андреа Франкети, който е домакин на събитието със своята винарна в новия салон зад основната сграда. Винарната се казва Passopisciaro, а Франкети е известен, като един от ранните пионери на сегашния ренесанс на вината от района на Етна. Това – имайки предвид колко млада е индустрията – означава че прави вина в района от 2001 г., а това е годината, в която идва в Сицилия на ваканция и това предопределя съдбата му…
„Отидох в Сиракуза на почивка и беше твърде горещо.“ – започва разказа си той. „Обикалях в търсене на местенце, където не е толкова топло. Завих зад ъгъла и стана по-хладно, а наоколо беше пълно с лозя. На момента можеше да се види колко изключително място беше за вино.“
„Къщата ми в Тоскана беше развалина, ама наистина съборетина, която купих през 1981 г. Тогава работих в дистрибуция на вино в Ню Йорк и след 12 години се завърнах при тези руини. Винаги съм усещал, че не искам да се връщам в града и така измислих начин как да остана там. Отидох в Бордо и понаучих малко за правенето на вино. Ще ви подскажа малко – най-интересното, което може да правите в Бордо, е да се грижите за лозята – това беше най-важното, което научих.“
През 1992 г. Франкети засажда лозе на незабележително пасище в региона Val d’Orcia В Тоскана, източно от Монталчино и близо до границата с Умбрия. С Бордо сортовете, които отглежда там, акцентирайки върху Каберне Фран, Франкети създава признатото от критиците Tenuta di Trinoro – вино, което изиграва роля във възхода на супер тосканското движение в региона. Наричано тосканското Cheval Blanc от някои почитатели, Tenuta di Trinoro печели на Франкети международна слава като отдаден и донякъде ексцентричен винар.
През 2000 г. Андреа Франкети купува и възстановява стара ферма и няколко прилежащи към нея малки изби по склоновете на вулкана Етна, в североизточната част на Сицилия. Винарната се намира на около хиляда метра надморска височина над малкия винен град Passopisciaro в областта Castiglione di Sicilia, на северния склон на Етна.
Там може да се каже, че е открил второто си призвание. Но му отнема известно време, докато разбере какво му нашепва мястото.
„Ако трябва да бъда честен, не се интересувах от местните сортове. Просто смятах, че Етна ще е добро място за правене на вино. Всичко тук е за продажба – напълно изоставено. Този имот беше рухнал. Човекът, който ми го продаде обяви цена и аз му предложих 25% от нея. Той се съгласи. Проблемът с Етна е, че тук се работи трудно.“